Очи върху счупени улични предмети: защо точно пукнатините

В края на май и началото на юни 2017 г. из интернет се въртеше една и съща история: подвижни очи върху счупени улични предмети. Заглавието на Bored Panda казва, че това е дори по-добре от поправка. Design You Trust пише, че очите връщат живот на разбитите улици, а Blazepress слага думата „поправя“ в кавички. Какво е толкова привлекателно в повредените неща?

Повредата вече прилича на лице

Първият отговор е в мозъка. Scientific American обяснява, че очите силно задействат мрежите за откриване на лица. После са нужни само няколко пукнатини или петна, например по стълб или тухлена стена, за да се допълни изразът. С други думи, половината лице вече го има и повредата го е нарисувала вместо нас. Пукнатината лесно става уста, петното става вежда, а очите стоят точно там, където мозъкът ги очаква. За самото явление четете в материала Какво е парейдолия.

Френският Demotivateur описва метода така: търсят се пукнатини или форми, които биха могли да минат за лице. My Modern Met добавя, че хората си избират места с изразителна форма, като кошчета за боклук, дървета и пукнатини по тротоара.

Има и втора половина от обяснението. Scientific American припомня, че при експерименти с проследяване на погледа хората се взират главно в очите и устата на другите, а не в лицето като цяло. Затова пукнатина във формата на уста и две очи над нея дават точно двете места, към които погледът така или иначе отива. Бебетата пък, пише там, проявяват силен интерес към прости карикатурни лица само от очи и уста малко след раждането.

Какво изброява пресата

Публикациите от 2017 г. за българския пример дават доста пълен списък на „платната“:

• плочки и водосточни тръби (Радио България);
• колчета, напукани тухли и пострадали тротоари (Blazepress);
• дървета, стълбове за лампи, кошчета и петна по тротоара (Bored Panda);
• разбит камък, корозирал стълб и протрита плочка (Interesting Engineering).

Общото между тях е, че повечето предмети не са „красиви“ в обичайния смисъл, а имат дефект, който очите превръщат в характер. На снимката е обикновена черна тръба: двете очи ѝ дават поглед.

Шега, поправка или сигнал

Интересното е, че една и съща снимка се чете по различен начин. Blazepress я представя като шеговита „поправка“, която не решава проблема, но прави предмета забавен за гледане. Украинската „Правда“ (раздел „Живот“) на 3 юни 2017 г., позовавайки се на Bored Panda, говори за начин да се привлече вниманието към повредените улични обекти, а заглавието ѝ твърди, че така се насочва погледът към проблемите на града. Според Demotivateur посланието е друго: с малко въображение и най-скучният предмет оживява и разсмива минувачите.

Още през 2011 г. първият проект с това име обявява подобна цел: да очовечи улиците и да подари малко слънце на хората, които минават покрай тях. Така че шегата е в основата на жанра, а сигналът за проблем е четене на журналистите. Тези прочити са на авторите на публикациите, не доказателство какво са искали да кажат хората, които са залепили очите.

Когато шегата има адрес

Има интервенции, които държат повече на резултата. През март 2023 г. CBS News разказа как жители на Лос Анджелис са залепили големи цветни лейкопласти върху напукани и неравни тротоари край началното училище Norwood Street Elementary, където ученици и родители са се спъвали и падали. На всеки лейкопласт има QR код: той праща снимка и точното място към градското приложение MyLA311. В календара на университета USC пък има събитие от 28 февруари 2023 г. с призив да се оправят лошите тротоари около същото училище.

Очите нямат QR код. Те привличат погледа, но не водят до ремонт. Затова, ако предметът е опасен, например дупка на тротоара или счупено колче, най-полезното е обикновено съобщение до общината с адрес и снимка. Очите могат да почакат. Как да ги слагате, без да повредите нищо, четете в Айбомбинг без вреди.

Откъде идва вълната

През май 2017 г. западните сайтове представят българския пример като новина. Bored Panda пише, че месец по-рано е запознал читателите си с айбомбинга, а сега тенденцията е стигнала до България. Украинската „Правда“ допълва, че тенденцията е дошла от Скандинавия и че правилото е очите да се слагат само върху неживи предмети на обществено място. Скандинавският произход съвпада с датските артисти от 2011 г., за които пише Know Your Meme. Същия месец Design You Trust публикува собствен материал по темата.

Накратко

Повредените предмети са любимо платно, защото вече наполовина приличат на лице, а очите само довършват рисунката. Пресата ги е наричала поправка, но поправка не е: дупката си остава. Остава шегата и усмивката, а ако искате и ремонт, подайте сигнал. Ако пък искате да ловите такива лица с фотоапарата, започнете с материала Как да снимаме лица в предметите.