Старецът на планината: скалното лице, което се срути през 2003 г.

Над прохода Франкония (Franconia Notch) в американския щат Ню Хампшир, на склона на планината Cannon Mountain, поколения наред гледаше каменен старец. Скалният профил имаше чело, нос, уста и брадичка, беше висок около 40 фута (12 метра) и стоеше на около 370 метра над дъното на прохода. На сутринта на 3 май 2003 г. го нямаше.

Историята му е отличен урок по парейдолия: лице, което никой не е издялал и което е съществувало само от едно място.

Пет пласта гранит и една гледна точка

Според Историческото дружество на Ню Хампшир геолозите са установили, че това, което хората виждали като профил на чело, нос, уста и брадичка, всъщност са пет случайно подредени пласта гранит. Списание Earth на Американския институт по геонауки уточнява, че скалата е юрски гранит Conway.

Лицето се разпознавало от една-единствена гледна точка. Центърът за интерпретация на земеползването (CLUI) пише, че формацията приличала на профил на старец само ако я гледате под определен ъгъл. Според същото дружество първото известно забелязване е от около 1805 г., от група геодезисти, лагерувала край езерото, по-късно наречено Profile Lake. На точното място, с поглед в точната посока, застанали само един или двама от тях. Earth назовава Francis Whitcomb и Luke Brooks. В печата профилът се появява едва през 1828 г., когато научно списание публикува скица и описание.

От скала до символ на щата

Скоро профилът станал знаменитост. Писателят Натаниъл Хоторн го посетил през 1832 г. и през 1850 г. публикувал разказа „The Great Stone Face“. NH State Parks нарича Franconia Notch бивш дом на същото „Great Stone Face“, което прославили Хоторн и Даниъл Уебстър. Уебстър, цитиран от Асошиейтед прес, казал, че занаятчиите окачват знаци пред дюкяните си: обущарят голяма обувка, зъболекарят златен зъб. А в планините на Ню Хампшир, добавя той, Бог е окачил знак, че там прави хора.

Лицето се озовава навсякъде. През 1924 г. щатската служба за моторни превозни средства го избира за регистрационните табели, а през 1945 г. законодателите го приемат за държавна емблема, заедно с девиза „Live Free or Die“. През 2000 г. профилът се появява и на монетата от 25 цента на Ню Хампшир в серията на Монетния двор на САЩ. Според AP той и днес е на магистралните табели и на сувенирите.

Уредничката Inez McDermott от Museum of the White Mountains казва пред AP, че в писаното за стареца му приписвали качествата, които се смятат за типични за щата: твърд индивидуализъм, стоицизъм, упоритост и способност да издържи на всичко.

Век грижи за един профил

Още през 1872 г. членове на Appalachian Mountain Club се изкачили до перваза и разбрали, че челото сякаш се отделя от планината. През 1916 г. каменоделецът Edward Geddes го закрепил с метални пръти и обтегачи. Earth добавя, че през 1937 г. той сложил още пръти и циментови блокчета за следене на движението, през 1958 г. са поставени обтегачи с уреди за измерване на напрежението, а през 1972 г. Niels Nielsen запечатал пукнатините с епоксидна смола.

За профила се грижи цялото семейство Nielsen, а синът на Niels, David, наследява ролята на официален пазач. След срутването David казал, че е починал най-старият член на семейството му. Не всички експерти обаче вярвали, че ремонтите помагат: някои инженери се страхували, че работата върху скалата сама може да предизвика срутване.

Нощта на 3 май 2003 г.

Вечерта на 2 май служителите на парка видели профила непокътнат. През мократа и ветровита нощ къмпиращи чули силен шум. Падането било установено чак към 10:30 на следващата сутрин, пише Earth.

Матю Маклей (Matthew Maclay), аспирант от Dartmouth College, оценява в изследване, цитирано от AP, че скалата е била около 750 кубически метра, повече от пет училищни автобуса. Според него гранитът вероятно е бил отслабен през вековете въпреки 3-инчовите (около 7,6 см) обтегачи. Геолозите David Wunsch и Brian Fowler описват причината като химическо изветряне и цикли на замръзване и размръзване. Fowler, който години наред е работил по запазването на профила, заключава, че тогава едва ли е можело да се направи много.

На 16 май 2003 г. дори сенатът на съседния Върмонт изпрати резолюция със съболезнования до Ню Хампшир. Комисията, назначена от губернатора, прецени, че възстановяването е неосъществимо: останалите скали били нестабилни, реставраторите рискували, а околната среда можела да пострада.

Профайлерите: лицето, което се връща

Вместо реплика на скалата Old Man of the Mountain Legacy Fund изгражда мемориална площадка в парка, до езерото Profile Lake. Там стоят седем стоманени „профайлъра“, оформени от скулпторите Ron Magers и Shelly Bradbury така, че от определена точка да очертават лицето на фона на скалата. Според Concord Monitor площадката е открита през юни 2011 г. Гранитните плочи около нея носят имената и съобщенията на дарители, пише AP.

Earth добавя, че човек трябва да застане пред профайлъра, подходящ за ръста му, и тогава има илюзията, че старецът отново е на планината. Така паметникът е илюзия за илюзия: показва лице, което и преди е съществувало само под точния ъгъл.

Любопитно

McDermott разказва на AP, че хората, с които говори за изложбата, или описват какво са почувствали, когато за първи път са видели профила, или къде са били, когато са научили, че е паднал. Законодателите на щата приели и законопроект за годишна прокламация на 3 май.

Ако ви харесват такива случаи, прочетете и за Човекът в Луната и за Лицето на Марс.