Фигурите в Белоградчишките скали: от Мадоната до Ученичката

Над Белоградчик червеникави каменни стълбове стърчат от гората и много от тях си имат име: монахиня, ездач, ученичка, мечка, лъв. Никой не ги е дялал. Вятърът, водата и времето са оставили стълбове и кули, а хората са им дали лица и роли. Това е парейдолия, но в мащаб, който не се побира в нито един електрически контакт: фигури от няколко метра до няколко десетки метра.

Какво са Белоградчишките скали

Скалите са в най-западната част на Западния Предбалкан, край Белоградчик, област Видин. Според формуляр на Министерството на околната среда и водите те са композиция от скални фигури, наподобяващи хора, животни, скални гъби, крепости, пирамиди или различни предмети. На места височината им достига 200 метра (по данни на БТА). Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Червеникавият цвят идва от железните окиси.

Още два факта от същия формуляр:

• Пясъчникът е по-стар от 230 милиона години, но фигурите са изваяни много по-късно: от епохата еоцен до днес вода, вятър, слънце и температурни колебания са работили върху него.
• Скалите са били номинирани в кампанията за „седемте нови природни чудеса“, започнала през 2007 г., и дълго са водили в своята категория.

Сред скалите е и крепостта „Калето“. Римляните построили първата крепост тук през I–III век, а последно е преустроена и разширена между 1805 и 1837 г.

Имената: кой кого прилича

Кой и кога е дал имената, в използваните от нас източници не пише. Затова е интересно кои от тях се повтарят. БТА изброява най-известните: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева и Замъкът. Същите осем се срещат и в новина на Econ.bg от 2009 г., която описва формите като наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Формулярът на министерството добавя Дервишът, Хайдут Велко, Кукувицата, Гъбите, Камилата и Орфей, а Българският туристически съюз назовава още Овчарчето.

Името на една и съща скала може да се колебае. БТА пише за Мечката, а в статия в годишника на Минно-геоложкия университет от 2012 г. се споменава „Мечето“. Същата статия отбелязва, че Адам и Ева, Ученичката и Мадоната са сред популярните наименувани монументи.

Две предания, много версии

Преданията нямат единен текст:

1. Мадоната, Монасите и Конникът. Млада монахиня се влюбва, забременява и е изгонена от манастира. Тогава настъпва мрак (в други версии земетресение) и всички, тя с детето, монасите и любимият ѝ, се превръщат в камък. В едни версии той е ездач на бял кон, в други е римски патриций на име Антонио, в трети е монах от съседния манастир. Героинята е Витиня, а в други записи Вита.
2. Ученичката, Дервишът и Мечката. Момиче бяга от дервиш (по други версии от учител), на пътя ѝ се изправя мечка и гръмотевица превръща всички в камък.

Имената и подробностите се различават от източник на източник, така че това е фолклор, а не документирана история. Показва обаче как действаме ние: щом едно очертание прилича на човек, му търсим история.

Защо фигурите ни се струват живи

Как са се образували? Според Българския туристически съюз пясъчниците не са еднакво твърди, затова водата, вятърът и температурните промени разширяват пукнатините неравномерно и оставят стълбове и кули. Формулярът на министерството добавя, че такъв резултат изисква геоложки предпоставки, създадени още от триаса до еоцена, и описва въздействието на стихиите като непреднамерено и хаотично.

Тоест никой не е замислял формите. Смисълът идва от нас. Опитите с лица (Liu и др., Cortex, 2014) показват, че мозъкът сглобява лице от слаб намек и му прибавя очакване отгоре (разказваме повече в статията за мозъка и лицата), а скалите сякаш ни подканят да направим същото с цели фигури.

Каменната сватба и други фигури

Скални образи с човешки имена има и другаде. Такава е Каменната сватба край Кърджали, до село Зимзелен. Българското национално радио описва фигури на хора, животни и растения, като двете най-внушителни приличат на прегърнати мъж и жена и са високи около 10 метра. Преданието разказва, че по време на сватбено шествие вятър отвял воала на невестата и заради нечистите помисли на свекъра природата превърнала всички в камък. Младоженецът помолил да бъде вкаменен и той, за да остане до любимата си, а локвата в нозете му минава за негови сълзи.

Подобно име има и сред белоградчишките фигури: в списъка на Българския туристически съюз е „Каменната сватба“, а във формуляра на министерството „Вкаменената сватба“. А в Българския пътеводител Момина скала, от източната група край Белоградчик, е сравнена с глава на млада жена.

Ако отидете

Ако отидете, по многото пътеки можете да ходите свободно, но площта е защитена и не бива да ги напускате (така съветва Showcaves). Опитайте се да откриете фигура, която не е в списъка, и ѝ измислете име. После я снимайте: как да направите така, че лицето да се вижда, четете в съветите за снимане.