„Намери лицата в града“: фотопроект за ученици

Всеки град има лица, които никой не е рисувал: фасади с два прозореца вместо очи, кофи с „усмивка“, стълбове с „поглед“. Този проект превръща разходка из града в урок по наблюдение, възприятие и научен метод. Учениците снимат предмети, не хора, а накрая сравняват какво е видял всеки.

За какво е проектът

Тръгваме от обикновено явление: парейдолията, или виждането на лице в предмет. Ръководство на Кралски квартал Кенсингтън и Челси предлага най-простия пример: къща, в която прозорците са очите, а вратата е устата.

В основата на проекта е идея от образователния материал „Seeing faces everywhere“ на Science News Learning. Учениците търсят лица в обикновени предмети и проверяват дали класът ги вижда като мъжки или женски. После сравняват резултата с изследване на учени и сами измислят следващ опит. От работния лист вземаме и един въпрос, който става най-интересен накрая: ако резултатите на класа и на учените се различават, какво би могло да обясни разликата?

План на урока

Времето е примерно и зависи от класа. Предвидете два учебни часа или един час и една разходка.

Правилата навън

• Снимаме само предмети и сгради. Не снимаме хора, особено деца.
• Нищо не лепим и не пипаме по чужди предмети.
• Групите са под наблюдение на учител и избират безопасен маршрут.
• Ако в кадъра попадне човек, снимката се изтрива или се кадрира така, че да не личи.

Съветите как да снимате по-добре — ъгъл, светлина, кадриране — са в материала как да снимаме лица в предметите.

Какво учат учениците

• Наблюдение. Търсенето на лице кара да се вгледате във формите: кое прилича на око, кое е устата.
• Възприятие. Класът открива, че не всички виждат едно и също лице. Изследване в Cognition (2023) с 412 участници на възраст от 4 до 80 години показва, че и децата, като възрастните, виждат въображаемите лица най-често като мъжки.
• Научен метод. В работния лист на Science News Learning учениците формулират проверима хипотеза, определят променливите, решават как да събират данни и как да изберат участници. Работният лист обръща внимание и на нещо друго: когато хората знаят за дадено предубеждение, могат да променят отговорите си. Затова е най-добре гласуването да стане, преди учителят да разкаже какво са открили учените.
• Медийна грамотност. Снимките, които излизат в интернет, са добър повод да се говори за границите на споделянето.

Как да споделите безопасно

Насоките на правителството на Уелс съветват, когато е възможно, разпознаваемите изображения да се заменят с общи визуални материали. Затова проектът снима предмети, не хора. Но и снимките на предмети заслужават внимателно споделяне:

1. Имена. Британският Център за безопасен интернет (UK Safer Internet Centre) препоръчва политика „имена без снимки, снимки без имена“. Подписвайте с „група 3“ или „7 Б“, не с трите имена.
2. Метаданни. Преди качване махнете от файла метаданните, както препоръчват британският център и Уелс. Образователната платформа на Уелс Hwb уточнява, че EXIF съдържа дата, час, местоположение и данни за устройството. Стъпките за телефон, Windows и macOS са в материала как да ни изпратите снимка.
3. Разделителна способност. Качвайте файлове с по-ниско качество: според Hwb това ограничава използването им за други цели.
4. Достъп. Предпочитайте защитена платформа, например парола или портал за родители, пред публична страница. Така препоръчват и двата източника.
5. Съгласие и разговор. Hwb съветва училищата да поддържат актуални процедури за съгласие и да чуват мнението на децата. Британският център препоръчва разговор с родителите за очакванията към споделянето. Ирландският сайт Webwise напомня, че споделеното онлайн трудно се премахва, а изкуственият интелект улеснява подправянето на изображения.

Тези насоки са британски и ирландски. За вашето училище важат и собствените му правила за защита на данните, затова ги прочетете, преди да публикувате.

Ако искате да покажете най-добрата находка на класа и на нас, изпратете я по правилата в страницата „Изпрати снимка“. Лица на деца не публикуваме.

Къде да прочетете още

• Активността „Seeing faces everywhere“ и работният лист към нея в Science News Learning.
• Листовката „Pareidolia, Find Faces“ на общината Кенсингтън и Челси.
• Наръчникът на Hwb за сигурност на ученическите снимки и насоките на UK Safer Internet Centre.
• Още идеи за игри с деца: игри с очички и парейдолия.