23 октомври 2026 г.
Лица навсякъдесписание за парейдолия и айбомбинг
Известни лица

Колите имат лица: какво показват изследванията

Фаровете се четат като очи, решетката като уста. Изследвания от Виена до Етиопия показват как виждаме лица в колите и как дизайнерите си служат с това.

От Редакция на Лица навсякъдеПубликувано: 5 мин. четене
Бордо-черен Fiat 500 „Тополино“ от 1948 г., заснет отпред: двата кръгли фара приличат на очи, а хромираната решетка – на дълъг нос
Снимка: Palauenc05 · CC BY-SA 4.0, източник

Спрете се пред първата паркирана кола и я погледнете право в лицето. Два фара, нещо като нос от решетка, а отдолу уста от въздушни отвори. Някои коли изглеждат намръщени, други са се ококорили от изненада. Това е парейдолия: мозъкът намира лице там, където няма никой. Колите учените са проучвали с анкети, с измервания на формата и дори с проследяване на погледа.

Виенското изследване: 38 коли и 40 души

През 2008 г. екип от Виенския университет с водеща авторка антроположката Соня Виндхагер (Sonja Windhager) публикува в списание Human Nature статията „Face to Face: The Perception of Automotive Designs“. Четиридесет души разглеждали триизмерни компютърни реконструкции и печатни изображения на 38 модела от 2004–2006 г. на 26 производители. Всяка кола трябвало да получи оценка по 19 качества, от доминантност и зрялост до дружелюбност, и накрая: харесва ли ви?

Ето какво излязло:

  • Около една трета от участниците виждали човешко или животинско лице в поне 90% от колите.
  • Фаровете най-често се четели като очи, а решетката, емблемата и въздушните отвори като нос и уста.
  • Хората се оказали учудващо единодушни: според пресъобщението 96% са били на едно мнение дали дадена кола изглежда доминантна или покорна.
  • Колите с издължен хоризонтален капак, по-ниско тяло спрямо предното стъкло и ъгловати фарове, наподобяващи смръщено лице, получавали оценки за сила и власт.
  • Колите, определени като детски, женски или приятелски, имали фарове, поставени по-близо до средата и леко нагоре. Авторите го сравняват с усмивка.
  • Най-много харесвали колите, които изглеждат мощни, зрели, мъжествени и дори сърдити.

Едно уточнение: авторите отбелязват, че изборът на кола не винаги съвпада с колата, която хората харесват. Колко точно се свързват двете, остава отворен въпрос.

Същото излиза и в Етиопия

Може да се каже, че рекламите са ни научили да гледаме колите така. Затова изследователите повторили опита в селски райони на Етиопия, където рекламата на автомобили почти липсва, а колите са малко. Според LiveScience (2011 г.) 89 етиопци и още 40 австрийци оценявали 46 рисунки на коли по 19 човешки качества.

Двете групи съдели сходно. Тесни, широко разположени фарове и по-малко предно стъкло карали колата да изглежда мъжка, възрастна и доминантна. По-близки фарове и по-голямо стъкло я правели детска и женствена. А колкото по-голяма е решетката, толкова по-възрастна изглеждала колата: така, както големият нос на човешкото лице се свързва с възрастта. Според изследователите това е знак за обща за хората склонност да четем лица, която може да е възникнала, за да откриваме лицата бързо, дори в неживи предмети.

Погледът първо отива към фаровете

Фаровете не само изглеждат като очи, но и се държат като очи. В експеримент от 2010 г., публикуван в Collegium Antropologicum, участниците сравнявали едновременно лице и преден план на кола, а камера следяла движението на погледа им. Независимо кой детайл им казвали да сравнят, най-силно привличали погледа фаровете, точно както очите при разглеждане на човешко лице.

Авторите тълкуват това като нагласа от типа „по-добре да сме сигурни, отколкото да съжаляваме“. В пресъобщението за виенското изследване Денис Слайс (Dennis Slice) от Държавния университет на Флорида обяснява хипотезата така: да видиш лице там, където го няма, струва малко, а да пропуснеш лицето на хищник, може да е фатално.

Какво правят дизайнерите

Търговските изследвания разглеждат същото от другата страна: харесваме ли колите, които ни „гледат“ по определен начин?

  • Pankaj Aggarwal и Ann McGill показали на участници преработена кола, чиято решетка била оформена или като усмивка, или като намръщена уста. Когато колата била представена като говореща от първо лице, усмихнатата версия изглеждала по-човешка и получавала по-добра оценка. Когато била представена като обикновен предмет, участниците нямали предпочитание (Journal of Consumer Research, 2007).
  • Ahreum Maeng и Aggarwal направили пет експеримента с часовници, стенни часовници и автомобили. Предните части с по-голямо отношение на ширина към височина изглеждали по-доминантни. За разлика от човешките лица, широките се харесвали повече, особено когато купувачът иска да се покаже силен или ще ползва вещта на публично място (Journal of Consumer Research, 2018).
  • В анимационния филм „Cars“ на студио Pixar очите на героите са в предното стъкло, а не във фаровете. По описанието в Computer Graphics World металът над стъклото служи за клепач и вежда, а решетката за уста. Очите на плоско стъкло създавали проблем: далечното око изглеждало с друг размер, затова екипът променил формата им, за да смекчи перспективата (Animation World Network).

Собственици, къщи и контакти

Приличат ли колите на собствениците си? Stefan Stieger и Martin Voracek направили три изследвания със 160, 130 и 201 оценители. Те съпоставяли снимки на хора със снимки на колите им. Оценителите намирали собственика на колата по-често, отколкото при налучкване, но само когато виждали колата отпред. От страни или отзад не се справяли по-добре. Авторите проверили и стереотипите за пола и за типа кола и ги изключили като единствено обяснение. Според тях при съвпадението може да играят роля и чертите на лицето (Swiss Journal of Psychology, 2014).

Лица се виждат и по сградите. Изследване на Chen Wang и колеги от 2022 г. изброява фасади на къщи, прозорци, врати и електрически контакти сред местата, където понякога се появява парейдолия. В пилотен опит с 20 души и анкета с 228 валидни отговора авторите съобщават, че лица в детайли на сгради се забелязвали по-често в 6 сутринта и в 2 през нощта, отколкото по обяд, а нощните реакции често били „страшно“ или „зловещо“. Извадките са малки и резултатът не бива да се приема за закон, но показва как часът и светлината променят това, което виждаме.

Погледнете паркинга

Следващия път, когато вървите покрай ред паркирани коли, играйте на „кой е най-дружелюбният?“ и „кой е най-сърдитият?“. После попитайте и приятел и сравнете отговорите. Във виенското изследване мненията рядко се разминавали, така че има добър шанс да се съгласите.

Ако искате да запазите находката, прочетете как да снимаме лица в предметите. Ако снимате чужда кола, скрийте номера ѝ, преди да публикувате снимката. А ако искате да разберете как мозъкът успява да разпознае лице толкова бързо, прочетете за мозъка и лицата.

Източници

  1. Windhager и др., Human Nature, 2008: Face to Face: The Perception of Automotive Designs (запис в университетския портал на Виенския университет)
  2. ScienceDaily, 2008: пресъобщение за изследването „Face to Face“ на Виндхагер, Слайс и съавтори
  3. Университет във Виена, отдел по еволюционна антропология: проект за лицата на колите
  4. LiveScience (чрез NBC News), 2011: Cars With Big Grilles Look Like Old Men, Study Finds
  5. Windhager и др., Collegium Antropologicum, 2010: Laying Eyes on Headlights: Eye Movements Suggest Facial Features in Cars
  6. Chicago Booth Review, 2008: Is That Car Smiling at Me? (за изследването на Aggarwal и McGill, Journal of Consumer Research, 2007)
  7. Maeng и Aggarwal, Journal of Consumer Research, 2018: Facing Dominance: Anthropomorphism and the Effect of Product Face Ratio on Consumer Preference
  8. University of Kansas, 2017: To project power, consumers prefer wider faces on watches, cars, study finds
  9. Computer Graphics World, 2006: Car Talk (за лицата на героите във филма Cars)
  10. Animation World Network: Cars: Hitting the Mother Road, Part 1
  11. Stieger и Voracek, Swiss Journal of Psychology, 2014: Not only dogs resemble their owners, cars do, too
  12. Wang и др., International Journal of Environmental Research and Public Health, 2022: Pareidolia in a Built Environment as a Complex Phenomenological Ambiguous Stimuli

Лица навсякъде е независимо списание и не е свързано с проекта „Eyebombing Bulgaria“ или с неговия автор. Снимките са със свободен лиценз или наши; източниците са посочени под всяка статия. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@eyebombing.bg.